За истината
От очите ми изтичат
днеска хиляди въпроси.
Истината не прилича
на онзи, който ни я носи.
Тя е нещо като нищо,
но е търсена от всички.
Някой казва, друг я пише.
Няма истина в кавички.
Тя е повече конкретна,
и единствена, и точна.
Тя не може да се вметне.
Свършва се, ако започне.
Искана е и желана,
но понякога е страшна.
Полуистина? Не! Няма.
Истината е изящна.
Но защо ли все е скрита,
все по-трудно се явява?
Всеки уж за нея пита,
а във себе си я няма.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
