За живите и мъртвите
Носим своите мъртви във нас.
Затова не сме весели често.
Затова ни затрогва до плач
някой стих или жест, или песен.
Помним много отминали дни,
помним хора, отдавна живели.
И въпрос ни тормози: – Дали
най-доброто от тях сме приели?
Но животът изисква от нас
да сме действени, борбени, силни –
да решаваме с хъс всеки час
куп проблеми, дори непосилни.
Уморява се всяка душа,
да поплаче тя иска на воля.
Затова всички скръбни места
на Задушница пълнят се с хора.
С превъзходство ни гледат деца –
поотрасли, безгрижни и смели.
Носим своите мъртви във нас,
затова рамене сме привели.
© Димитър Дунеловски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря за поздравленията, Иване. Радвам се, че ти е харесал стихът. Колкото до чувствата, човешко е да се разчувстваме понякога, само не бива да го показваме, че ни се смеят децата.
-
Поздравления, наборе! Изразил си много добре своите чувства, а понеже са ми близки и аз се разчувствах...
-
Аз пък се чувствам добре на гробищата. Не ми е тежко там, напротив - сякаш дишам чист въздух. Цари спокойствие и тишина. Много от мъртвите за пръв път са живи сякаш. Хората на гробищата изглеждат по-топли и смирени. И като изляза от гробищата ме блъсва цялата вълна от суета и безсмислие. Мъртвите са навън.
-
Много ясно и точно, хареса ми!
-
Марина и Стойчо, благодаря Ви за коментарите.
-
Много подходящ момент.Утре е Архангелова Задушница!
Да, пазим мъртвите си близки, носим ги в паметта си,сиреч: живеят в нас!
Харесва ми написаното от теб, Димитър! -
!!!!!!!!!!!!!
Уморява се всяка душа,
да поплаче тя иска на воля.
Затова всички скръбни места
на Задушница пълнят се с хора. -
Благодаря за коментара, Ели! Колкото до подобряването - ти можеш, защото си млада и талантлива. На мен толкова са ми силиците.
-
Браво, Митко!
Смислен текст си написал – с точен ритъм.
Мисля, че можеш да подобриш римите.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
