Носим своите мъртви във нас.
Затова не сме весели често.
Затова ни затрогва до плач
някой стих или жест, или песен.
Помним много отминали дни,
помним хора, отдавна живели.
И въпрос ни тормози: – Дали
най-доброто от тях сме приели?
Но животът изисква от нас
да сме действени, борбени, силни –
да решаваме с хъс всеки час
куп проблеми, дори непосилни. ...