10 feb 2008, 14:55

За живота....

  Poesía
1.3K 0 4

 

Завий по уличката тиха,

скрий се от безмилостния мрак.

Животът май ти се усмихва

и чака те пред светлия си праг!

 

Нощни сенки в теб се вкопчват,

недей им позволява да те спрат.

Тук слабите по пътя те насочват,

а силните не спират да вървят!

 

Сам трябва да откриеш светлината,

тя никога не идвала сама

и крие се в надежда свята,

дори в най-дребните неща.

 

Тръгни с вярата във УТРЕ,

недей потъва в тъмните мъгли.

Назад живот не ще се върне,

живей напук, дори да те боли!

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Набери на Бай Гугълчо "Болчице моя" - там ще ти излязат и Петя Димитрова и Валери Станков и ред други... Второто ти стихо засега е най-доброто! Запомни какво съм ти казал, щото и Това е Смисъл!!! Зем.
  • Мерси за комнтарчетата!Много ме радвате с тях
  • дори когато живота те събори на земята трябва да намериш сили да се вдигнеш и да продължиш без да ти пука че живота ще те сабори отново!!вярвай във възможностите си!стихът ми хареса много !
  • Много хубав стих за живота, Петя.

    "Живей напук, дори да те боли!"

    Само така!
    Поздравления.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...