imperfect (Яна)
274 2097
7 abr 2012, 1:17

За живота, любовта и… още нещо 

  Poesía » Filosófica
807 0 8

За живота, любовта и… още нещо

 

 

 

 

За толкова мечти се молих тихо

и толкова сълзи за тях пророних.

За грешки чужди мразех се открито,

вината от сърцето си прогоних.

 

Събудих се с героите безстрашни,

но паднах в битка тежко наранена.

Приятели лъжливи и опасни,

от вас сега се чувствам омерзена…

 

Любов, от теб се крих (поне до вчера) -

уж мамих те, накрая ти надви ме.

Сама сред влюбената атмосфера,

крещя наум едно-едничко име.

 

И този крясък във стени безлични

пречупва се, умира, става пепел.

О, болни мои чувства прозаични,

поне веднъж тъгата ми спестете…

© Яна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Силвия! Радвам се, че стихотворението те е докоснало по някакъв начин
  • Благодаря, Елина Честит празник!
  • Много хубав стих!Поздравления, Яна!
  • valia1771 (Ивон ) - Радвам се
  • Събудих се с героите безстрашни,

    но паднах в битка тежко наранена.

    Хареса ми!
  • dragon (Никица Христов) - Благодаря
    Tomad (Тома Кашмирски) - Благодаря за поправката
  • харесах!
  • Добре, Яна.

    П.П. "уж мамих те, накрая ти надви ме." -> по-добре е, може би.
Propuestas
: ??:??