За живота, любовта и… още нещо
За живота, любовта и… още нещо
За толкова мечти се молих тихо
и толкова сълзи за тях пророних.
За грешки чужди мразех се открито,
вината от сърцето си прогоних.
Събудих се с героите безстрашни,
но паднах в битка тежко наранена.
Приятели лъжливи и опасни,
от вас сега се чувствам омерзена…
Любов, от теб се крих (поне до вчера) -
уж мамих те, накрая ти надви ме.
Сама сред влюбената атмосфера,
крещя наум едно-едничко име.
И този крясък във стени безлични
пречупва се, умира, става пепел.
О, болни мои чувства прозаични,
поне веднъж тъгата ми спестете…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
