За живота, любовта и… още нещо
За живота, любовта и… още нещо
За толкова мечти се молих тихо
и толкова сълзи за тях пророних.
За грешки чужди мразех се открито,
вината от сърцето си прогоних.
Събудих се с героите безстрашни,
но паднах в битка тежко наранена.
Приятели лъжливи и опасни,
от вас сега се чувствам омерзена…
Любов, от теб се крих (поне до вчера) -
уж мамих те, накрая ти надви ме.
Сама сред влюбената атмосфера,
крещя наум едно-едничко име.
И този крясък във стени безлични
пречупва се, умира, става пепел.
О, болни мои чувства прозаични,
поне веднъж тъгата ми спестете…
© Яна All rights reserved.
