28 nov 2013, 16:57

За капките дъжд

  Poesía
389 0 0

За капките, които падат от небето,
се удрят във листата и шумят.
И както е до днес, от хората прието,
камбанките в душите ни звънят.

И аз съм седнал пак и песента му слушам
и тя запълва мойта Празнина!
И както  лятото, във жега и във суша,
жадувам влагата и се теша.

А горе се разкъсва вече небосводът,
светкавици започват да гърмят...
Ще си поеме дъх от жегата народът.
Дъгите цветни ще ни украсят!

Не само полъха с душата си поемам,
но цялата вселена е във мен.
Нечакани наслади от дъжда приемам
и всичко е добре дошло за мен!

И  както в приказките детски  само става,
вселената край мен се възроди.
За мене времето "отличен" заслужава
и дълго време в мене ще стои!
   22-06.2010г. Драгойново

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...