За капките, които падат от небето,
се удрят във листата и шумят.
И както е до днес, от хората прието,
камбанките в душите ни звънят.

И аз съм седнал пак и песента му слушам
и тя запълва мойта Празнина!
И както  лятото, във жега и във суша,
жадувам влагата и се теша.

А горе се разкъсва вече небосводът,
светкавици започват да гърмят...
Ще си поеме дъх от жегата народът.
Дъгите цветни ще ни украсят!

Не само полъха с душата си поемам,
но цялата вселена е във мен.
Нечакани наслади от дъжда приемам
и всичко е добре дошло за мен!

И  както в приказките детски  само става,
вселената край мен се възроди.
За мене времето "отличен" заслужава
и дълго време в мене ще стои!
   22-06.2010г. Драгойново