Nov 28, 2013, 4:57 PM

За капките дъжд

  Poetry
392 0 0

За капките, които падат от небето,
се удрят във листата и шумят.
И както е до днес, от хората прието,
камбанките в душите ни звънят.

И аз съм седнал пак и песента му слушам
и тя запълва мойта Празнина!
И както  лятото, във жега и във суша,
жадувам влагата и се теша.

А горе се разкъсва вече небосводът,
светкавици започват да гърмят...
Ще си поеме дъх от жегата народът.
Дъгите цветни ще ни украсят!

Не само полъха с душата си поемам,
но цялата вселена е във мен.
Нечакани наслади от дъжда приемам
и всичко е добре дошло за мен!

И  както в приказките детски  само става,
вселената край мен се възроди.
За мене времето "отличен" заслужава
и дълго време в мене ще стои!
   22-06.2010г. Драгойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...