28 нояб. 2013 г., 16:57

За капките дъжд

388 0 0

За капките, които падат от небето,
се удрят във листата и шумят.
И както е до днес, от хората прието,
камбанките в душите ни звънят.

И аз съм седнал пак и песента му слушам
и тя запълва мойта Празнина!
И както  лятото, във жега и във суша,
жадувам влагата и се теша.

А горе се разкъсва вече небосводът,
светкавици започват да гърмят...
Ще си поеме дъх от жегата народът.
Дъгите цветни ще ни украсят!

Не само полъха с душата си поемам,
но цялата вселена е във мен.
Нечакани наслади от дъжда приемам
и всичко е добре дошло за мен!

И  както в приказките детски  само става,
вселената край мен се възроди.
За мене времето "отличен" заслужава
и дълго време в мене ще стои!
   22-06.2010г. Драгойново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...