За кого са тези сълзи
ЗА КОГО СА ТЕЗИ СЪЛЗИ
Някога ставам със песен.
Някога лея сълзи.
След сън сънуван чудесен –
сърцето отново тъжи...
И страдам за всяка тревичка.
И бърша със болка очи.
Не зная защо съм самичка,
но търся пак светли лъчи...
Навярно там, някъде страда,
разкъсван от болка и жал,
самотник да търси отрада
потънал във лепкава кал...
В греха си той всичко намразил
и крета със тежък товар...
Земята, Небето погазил –
изпращам сълзите си в дар.
Човече, ние всички сме слаби.
Омразата ще те руши.
Ненужни са клетви и саби,
а щедри и чисти души.
Небето над всички е покрив,
а в него е нашият Бог.
Той праща ни светлия порив –
да се крепим с теб един друг.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стойна Димова Todos los derechos reservados
