galenaGV (Галена Воротинцева)
74 2186
5 nov 2011, 12:43

За логиката и въображението 

  Poesía
1378 0 33


Логиката казва: Той е лош.
Женен е, неверен и себичен.
Но въображението с нож
сякаш ме догонва и отсича:
„Чакай – казва – искаше мечта!
Искаше самичка да не мръзнеш.
Хващай се със него под ръка
под въображаемото слънце!
Нищо, че логично си сама,
и логично, по-сама ще ставаш.
Но, въображаемо, така
можеш цяла вечност да си караш.”


Най-логична яма в близък ден
(два на два) ще ми скроят с копачи.
Но, въображаемо, при мен
всичко е цветя и рози, значи.
Да, съвсем логично ще умра.

Точно днес, обаче, искам космос!

Искам  вечност, искам и крила!
И ги имам.
Как ли? - много просто –
хващам логиката за врата –

ритвам я далеч от мен да мисли.
 И причинно-следствено тъжа.

И въображаемо го искам.

© Галена Воротинцева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??