За логиката и въображението
Логиката казва: Той е лош.
Женен е, неверен и себичен.
Но въображението с нож
сякаш ме догонва и отсича:
„Чакай – казва – искаше мечта!
Искаше самичка да не мръзнеш.
Хващай се със него под ръка
под въображаемото слънце!
Нищо, че логично си сама,
и логично, по-сама ще ставаш.
Но, въображаемо, така
можеш цяла вечност да си караш.”
Най-логична яма в близък ден
(два на два) ще ми скроят с копачи.
Но, въображаемо, при мен
всичко е цветя и рози, значи.
Да, съвсем логично ще умра.
Точно днес, обаче, искам космос!
Искам вечност, искам и крила!
И ги имам.
Как ли? - много просто –
хващам логиката за врата –
ритвам я далеч от мен да мисли.
И причинно-следствено тъжа.
И въображаемо го искам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галена Воротинцева Всички права запазени
