valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
21 ene 2009, 13:35

За ловците и за жадните 

  Poesía
461 1 4
Научи се да стреля по сърни.
Все стреляше по мърдащи мишени.
Не знаеше, че изстрелът боли,
куршумът щом целунеше червено.

Пръстът му, към спусък закърнял,
отказваше да служи на душата.
Превърнал всяка жертва в идеал,
не чувстваше очите на сърната.

Очите му изтичаха в цевта.
Кръстът беше точката на прицел.
Като магнит го теглеше кръвта,
която го превръщаше във смисъл.

Но зад гърба оставаха следи,
говорещи за минало вълшебство.
Те сбираха дъждовните води
за идващите жадни. За наследство.

Не се познавай в ловкия стрелец.
Отпий вода от кладенчеви дири.
Човекът се превръща във подлец,
ако в мишената се само взира...

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??