За ловците и за жадните
Научи се да стреля по сърни.
Все стреляше по мърдащи мишени.
Не знаеше, че изстрелът боли,
куршумът щом целунеше червено.
Пръстът му, към спусък закърнял,
отказваше да служи на душата.
Превърнал всяка жертва в идеал,
не чувстваше очите на сърната.
Очите му изтичаха в цевта.
Кръстът беше точката на прицел.
Като магнит го теглеше кръвта,
която го превръщаше във смисъл.
Но зад гърба оставаха следи,
говорещи за минало вълшебство.
Те сбираха дъждовните води
за идващите жадни. За наследство.
Не се познавай в ловкия стрелец.
Отпий вода от кладенчеви дири.
Човекът се превръща във подлец,
ако в мишената се само взира...
Все стреляше по мърдащи мишени.
Не знаеше, че изстрелът боли,
куршумът щом целунеше червено.
Пръстът му, към спусък закърнял,
отказваше да служи на душата.
Превърнал всяка жертва в идеал,
не чувстваше очите на сърната.
Очите му изтичаха в цевта.
Кръстът беше точката на прицел.
Като магнит го теглеше кръвта,
която го превръщаше във смисъл.
Но зад гърба оставаха следи,
говорещи за минало вълшебство.
Те сбираха дъждовните води
за идващите жадни. За наследство.
Не се познавай в ловкия стрелец.
Отпий вода от кладенчеви дири.
Човекът се превръща във подлец,
ако в мишената се само взира...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Много точно казано!
