20 jun 2007, 21:59

За любовта!

  Poesía
1K 0 0

Сърцето ми ледено туптеше
и любовта от себе си далеч държеше...
Всички пътища към него бяха затворени
и от мъка залостени.

Нямах сили вече. Тъга, мрак...
Любовта не съществуваше...
Проклинах я, прокудих я от тук.
Не исках да изпитвам повече болка.

Тогава се появи ти - момчето, което ме спаси!
Като лава от вулкан избликнала...
Вървеше все към мен, а аз студена
бягах, отдалечавах се, страхувах се...
Страхувах се да не бъда наранена отново!

Не се обръщах, но те усещах все по- близо.
Дъхът ти гърба ми топлеше...
Нещо се промени - ледът във мен стопи!
Сега на мястото на леда е любовта,
сърцето ми от чувства гори.

Не искам да ти позволя да останеш,
но да те изпъдя не смея, защото ще боли!
Сълзи, смях, тъга преплитат се в моята душа...
Така с теб познах любовта!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Краситууу Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...