Сърцето ми ледено туптеше
и любовта от себе си далеч държеше...
Всички пътища към него бяха затворени
и от мъка залостени.
Нямах сили вече. Тъга, мрак...
Любовта не съществуваше...
Проклинах я, прокудих я от тук.
Не исках да изпитвам повече болка.
Тогава се появи ти - момчето, което ме спаси!
Като лава от вулкан избликнала...
Вървеше все към мен, а аз студена
бягах, отдалечавах се, страхувах се... ...