Сърцето ми ледено туптеше
и любовта от себе си далеч държеше...
Всички пътища към него бяха затворени
и от мъка залостени.

Нямах сили вече. Тъга, мрак...
Любовта не съществуваше...
Проклинах я, прокудих я от тук.
Не исках да изпитвам повече болка.

Тогава се появи ти - момчето, което ме спаси!
Като лава от вулкан избликнала...
Вървеше все към мен, а аз студена
бягах, отдалечавах се, страхувах се...
Страхувах се да не бъда наранена отново!

Не се обръщах, но те усещах все по- близо.
Дъхът ти гърба ми топлеше...
Нещо се промени - ледът във мен стопи!
Сега на мястото на леда е любовта,
сърцето ми от чувства гори.

Не искам да ти позволя да останеш,
но да те изпъдя не смея, защото ще боли!
Сълзи, смях, тъга преплитат се в моята душа...
Така с теб познах любовта!!!