За любовта
Тук любовта отдавна е преминала
в отвъдното и хлопнала вратата.
Замрял е всеки порив и изстинала
е лавата до камък. Непозната
за другото сърце остава празната
усойна мрачина след светлината.
Абсурдното отсъствие на празника
притихва в лоното на самотата.
Единият поне да се оттласне,
да не потънат умъртвени двама.
Животът примижава, тихо гасне.
Докрая си оставаш знатна дама.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светличка Todos los derechos reservados
