За любовта

Поэзия » Любовная

630 1 8

Тук любовта отдавна е преминала

в отвъдното и хлопнала вратата.

Замрял е всеки порив и изстинала

е лавата до камък. Непозната

за другото сърце остава празната

усойна мрачина след светлината.

Абсурдното отсъствие на празника

притихва в лоното на самотата.

Единият поне да се оттласне,

да не потънат умъртвени двама.

Животът примижава, тихо гасне.

Докрая си оставаш знатна дама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

svetlitschka (Светличка)

Не ми е позната. 🤔

2023-08-05T13:32:26+03:00
jenyivanova (Jasmin)

Предполагам, имаш предвид Теорията за десетте крачки

2023-08-05T11:32:37+03:00
svetlitschka (Светличка)

Винаги единият обича по-всеотдайно и по-трайно. За него животът след ледената епоха губи смисъл. Той поема силата на катаклизъма и закриля другия от срива, макар да го губи. Това го прави благородник.

2023-07-31T15:38:44+03:00
jenyivanova (Jasmin)

Нали знаеш, че гледните точки са най-малко две, доколкото са двама и участниците. Всеки има своята за случващото се и никой от двамата не си дава сметка, че това вече няма никакво значение. Единственото важно е да няма незарастващи рани... Няма смисъл да рушиш мостове...
Ако познават героите ти написаното от Екхарт Толе за ще успеят да намерят пътищата си... иначе Аз-ът взема превес

2023-07-31T02:09:51+03:00
svetlitschka (Светличка)

При мен няма опасност полето да се препълни 😏.
Разбира се, че женствеността не е излязла от мода. Надявам се и джентълмените да проявяват повече такт при раздяла...

2023-07-31T01:50:59+03:00