Тук любовта отдавна е преминала
в отвъдното и хлопнала вратата.
Замрял е всеки порив и изстинала
е лавата до камък. Непозната
за другото сърце остава празната
усойна мрачина след светлината.
Абсурдното отсъствие на празника
притихва в лоното на самотата.
Единият поне да се оттласне,
да не потънат умъртвени двама.
Животът примижава, тихо гасне.
Докрая си оставаш знатна дама.
© Светличка All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
