10 abr 2011, 20:10

За любовта и жената

2.5K 0 14

 

ЗА ЛЮБОВТА И ЖЕНАТА

 

 

Не искам нищо повче от теб.

За миг повярвах,

че жената е и свобода,

а тя била непроходима степ,

илюзия за хубав свят.


Обилен розов аромат,

когато зима вие.

Посред трапеза пищна –

вълчи глад,

посред глада –

всемирно изобилие.


Жена –

вековна мъжка сила

 и безсилие.

А любовта –

и робство е,

и свобода,

и винаги безимена

на която гостенин си,

за ужасно скъдни мигове...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios



  • "Обилен розов аромат,

    когато зима вие.

    Посред трапеза пищна –

    вълчи глад,

    посред глада –

    всемирно изобилие"
    .........................................................
    Това е най-поетичният и най-истинският
    портрет, посветен на жената, страхотен
    стих, сътворен много талантливо, от
    оригинален и талантлив Поет! ПОЗДРАВИ!
  • Глътка илюзия - глътка живот Стих-поетично прозрение с Ангелски отпечатък
  • Ачо, Ачо...
    Толкова мъжки стих си сътворил!
    Адмирации !!!
  • "А любовта –
    и робство е,
    и свобода"

    !!!


  • Наздраве, Приятелю-за светлината и сенките на чувството без което светът би бил по-различно място... Сърдечни поздрави

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...