10 abr 2011, 20:10

За любовта и жената

2.5K 0 14

 

ЗА ЛЮБОВТА И ЖЕНАТА

 

 

Не искам нищо повче от теб.

За миг повярвах,

че жената е и свобода,

а тя била непроходима степ,

илюзия за хубав свят.


Обилен розов аромат,

когато зима вие.

Посред трапеза пищна –

вълчи глад,

посред глада –

всемирно изобилие.


Жена –

вековна мъжка сила

 и безсилие.

А любовта –

и робство е,

и свобода,

и винаги безимена

на която гостенин си,

за ужасно скъдни мигове...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios



  • "Обилен розов аромат,

    когато зима вие.

    Посред трапеза пищна –

    вълчи глад,

    посред глада –

    всемирно изобилие"
    .........................................................
    Това е най-поетичният и най-истинският
    портрет, посветен на жената, страхотен
    стих, сътворен много талантливо, от
    оригинален и талантлив Поет! ПОЗДРАВИ!
  • Глътка илюзия - глътка живот Стих-поетично прозрение с Ангелски отпечатък
  • Ачо, Ачо...
    Толкова мъжки стих си сътворил!
    Адмирации !!!
  • "А любовта –
    и робство е,
    и свобода"

    !!!


  • Наздраве, Приятелю-за светлината и сенките на чувството без което светът би бил по-различно място... Сърдечни поздрави

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...