За любовта и жената
ЗА ЛЮБОВТА И ЖЕНАТА
Не искам нищо повче от теб.
За миг повярвах,
че жената е и свобода,
а тя била непроходима степ,
илюзия за хубав свят.
Обилен розов аромат,
когато зима вие.
Посред трапеза пищна –
вълчи глад,
посред глада –
всемирно изобилие.
Жена –
вековна мъжка сила
и безсилие.
А любовта –
и робство е,
и свобода,
и винаги безимена
на която гостенин си,
за ужасно скъдни мигове...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
Стих-поетично прозрение с Ангелски отпечатък 
