29 nov 2015, 22:10

За любовта на един котарак

  Poesía » Otra
573 0 0

За любовта на един котарак

 

На черния котарак Салем,

единствен по рода си.

 

За мацка май не ставаш вече. Жалиш

за младостта. Тъгата допълзя.

И лист отронен бузата ти гали,

за да поеме малката сълза.

 

Бутилката, наполвина изпита,

с утайки нагорчава. И тогаз

утеха ти донасям, без да питам –

единствен правото го имам аз.

 

В крака ти се отърквам по привичка,

опашка вдигнал. Идва му реда

млекцето да излоча от паничка.

Помилваш ли ме – мижам и „преда”.

 

Екзистенциализъм не разбирам,

проблемите на делника голям

във котешка глава не се побират.

А що предателство е, туй не знам.

 

През август, март – разгонен, сетне – твой съм,

попивам черните ти мисли пак

със лапи мекички и с гладък косъм.

А инак за какво съм котарак?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...