За любовта на един котарак

На черния котарак Салем,

единствен по рода си.

За мацка май не ставаш вече. Жалиш

за младостта. Тъгата допълзя.

И лист отронен бузата ти гали,

за да поеме малката сълза.

Бутилката, наполвина изпита,

с утайки нагорчава. И тогаз

утеха ти донасям, без да питам –

единствен правото го имам аз.

В крака ти се отърквам по привичка,

опашка вдигнал. Идва му реда

млекцето да излоча от паничка.

Помилваш ли ме – мижам и „преда”.

Екзистенциализъм не разбирам,

проблемите на делника голям

във котешка глава не се побират.

А що предателство е, туй не знам.

През август, март – разгонен, сетне – твой съм,

попивам черните ти мисли пак

със лапи мекички и с гладък косъм.

А инак за какво съм котарак?