9 oct 2007, 8:23

За любовта си аз не прося милостиня

  Poesía
1.2K 0 9

Прости!

За любовта си аз не ще да прося.

Не искам милостиня аз за нея.

Че тя не се купува със пари,

и с твойта милостиня няма да живее!

Върни ми я!

Не я подритвай с думи тежки!

 

Огънят в огнището догаря,

но ще тлее...

при спомена за наште грешки.

 

Тръгни си!

И назад не се обръщай!

Нима на просякиня ти приличам?!

Не.

По-силна съм от твоите брътвежи.

Безметежност!

Какво от туй, че думите ме нараняват?

Глуха съм за тях.

Върви си! Аз не прося милостиня.

Жена съм, но съм силна.

Какво от туй, че казваш сбогом?

Шега ли?

Май не ме разбра!

А малко ще боли.

Но нищо. Казах ти – върви си!

 

А болката ще изгори

в огнището на времето.

NG/nnn

06 октомври 2007

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Като се замисля, болката е нещо много важно. Ако я нямаше нея как щяхме да усетим новите лъчи на слънцето...
    А то изгрява.Рано или късно то пак изгрява...
    А колкото до времето... Като погълне поредната раздираща болка, вържи го на папионка и то ще се разсмее докато го заболи коремчето...
  • Е, какво друго ми остава, освен - благодаря!!!
  • Интересна форма, силен стих. Харесва ми...
  • Силна си , мила Нели!
    Любов не се проси като
    милостиня.Болката все
    някога ще се притъпи,
    а и не знаеш каква изненада
    ти готви утрешния ден-може би
    те чакат прекрасни дни, с обич.
    Прекрасен стих,Златна.
  • Много си права "а болката ще изгори в огнището на времето". Прекрасен стих, поздравления!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...