9 окт. 2007 г., 08:23

За любовта си аз не прося милостиня

1.2K 0 9

Прости!

За любовта си аз не ще да прося.

Не искам милостиня аз за нея.

Че тя не се купува със пари,

и с твойта милостиня няма да живее!

Върни ми я!

Не я подритвай с думи тежки!

 

Огънят в огнището догаря,

но ще тлее...

при спомена за наште грешки.

 

Тръгни си!

И назад не се обръщай!

Нима на просякиня ти приличам?!

Не.

По-силна съм от твоите брътвежи.

Безметежност!

Какво от туй, че думите ме нараняват?

Глуха съм за тях.

Върви си! Аз не прося милостиня.

Жена съм, но съм силна.

Какво от туй, че казваш сбогом?

Шега ли?

Май не ме разбра!

А малко ще боли.

Но нищо. Казах ти – върви си!

 

А болката ще изгори

в огнището на времето.

NG/nnn

06 октомври 2007

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Като се замисля, болката е нещо много важно. Ако я нямаше нея как щяхме да усетим новите лъчи на слънцето...
    А то изгрява.Рано или късно то пак изгрява...
    А колкото до времето... Като погълне поредната раздираща болка, вържи го на папионка и то ще се разсмее докато го заболи коремчето...
  • Е, какво друго ми остава, освен - благодаря!!!
  • Интересна форма, силен стих. Харесва ми...
  • Силна си , мила Нели!
    Любов не се проси като
    милостиня.Болката все
    някога ще се притъпи,
    а и не знаеш каква изненада
    ти готви утрешния ден-може би
    те чакат прекрасни дни, с обич.
    Прекрасен стих,Златна.
  • Много си права "а болката ще изгори в огнището на времето". Прекрасен стих, поздравления!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...