9.10.2007 г., 8:23

За любовта си аз не прося милостиня

1.2K 0 9

Прости!

За любовта си аз не ще да прося.

Не искам милостиня аз за нея.

Че тя не се купува със пари,

и с твойта милостиня няма да живее!

Върни ми я!

Не я подритвай с думи тежки!

 

Огънят в огнището догаря,

но ще тлее...

при спомена за наште грешки.

 

Тръгни си!

И назад не се обръщай!

Нима на просякиня ти приличам?!

Не.

По-силна съм от твоите брътвежи.

Безметежност!

Какво от туй, че думите ме нараняват?

Глуха съм за тях.

Върви си! Аз не прося милостиня.

Жена съм, но съм силна.

Какво от туй, че казваш сбогом?

Шега ли?

Май не ме разбра!

А малко ще боли.

Но нищо. Казах ти – върви си!

 

А болката ще изгори

в огнището на времето.

NG/nnn

06 октомври 2007

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Като се замисля, болката е нещо много важно. Ако я нямаше нея как щяхме да усетим новите лъчи на слънцето...
    А то изгрява.Рано или късно то пак изгрява...
    А колкото до времето... Като погълне поредната раздираща болка, вържи го на папионка и то ще се разсмее докато го заболи коремчето...
  • Е, какво друго ми остава, освен - благодаря!!!
  • Интересна форма, силен стих. Харесва ми...
  • Силна си , мила Нели!
    Любов не се проси като
    милостиня.Болката все
    някога ще се притъпи,
    а и не знаеш каква изненада
    ти готви утрешния ден-може би
    те чакат прекрасни дни, с обич.
    Прекрасен стих,Златна.
  • Много си права "а болката ще изгори в огнището на времето". Прекрасен стих, поздравления!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...