Oct 9, 2007, 8:23 AM

За любовта си аз не прося милостиня

  Poetry
1.2K 0 9

Прости!

За любовта си аз не ще да прося.

Не искам милостиня аз за нея.

Че тя не се купува със пари,

и с твойта милостиня няма да живее!

Върни ми я!

Не я подритвай с думи тежки!

 

Огънят в огнището догаря,

но ще тлее...

при спомена за наште грешки.

 

Тръгни си!

И назад не се обръщай!

Нима на просякиня ти приличам?!

Не.

По-силна съм от твоите брътвежи.

Безметежност!

Какво от туй, че думите ме нараняват?

Глуха съм за тях.

Върви си! Аз не прося милостиня.

Жена съм, но съм силна.

Какво от туй, че казваш сбогом?

Шега ли?

Май не ме разбра!

А малко ще боли.

Но нищо. Казах ти – върви си!

 

А болката ще изгори

в огнището на времето.

NG/nnn

06 октомври 2007

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

  • Като се замисля, болката е нещо много важно. Ако я нямаше нея как щяхме да усетим новите лъчи на слънцето...
    А то изгрява.Рано или късно то пак изгрява...
    А колкото до времето... Като погълне поредната раздираща болка, вържи го на папионка и то ще се разсмее докато го заболи коремчето...
  • Е, какво друго ми остава, освен - благодаря!!!
  • Интересна форма, силен стих. Харесва ми...
  • Силна си , мила Нели!
    Любов не се проси като
    милостиня.Болката все
    някога ще се притъпи,
    а и не знаеш каква изненада
    ти готви утрешния ден-може би
    те чакат прекрасни дни, с обич.
    Прекрасен стих,Златна.
  • Много си права "а болката ще изгори в огнището на времето". Прекрасен стих, поздравления!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...