Един път не ме предаде,
ти човека в мен създаде,
колко мъчно ме отгледа,
с трудности се сблъска
и съдба проклета.
Колко пъти се лиши
за доброто ми?
Зная как безмълвно плака,
зад усмивката личеше сълзата.
Все за мен търпя
тежкия труд и върлия студ,
болеше те, но живота си на мен
отдаде, без да видиш бял ден.
© Митко Todos los derechos reservados