9 abr 2011, 22:52

За Майка 

  Poesía » Otra
668 0 2

Един път не ме предаде,

ти човека в мен създаде,

колко мъчно ме отгледа,

с трудности се сблъска

и съдба проклета.

Колко пъти се лиши

за доброто ми?

Зная как безмълвно плака,

зад усмивката личеше сълзата.

Все за мен търпя

тежкия труд и върлия студ,

болеше те, но живота си на мен 

отдаде, без да видиш бял ден.

 

© Митко Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??