Apr 9, 2011, 10:52 PM

За Майка

  Poetry » Other
937 0 2

Един път не ме предаде,

ти човека в мен създаде,

колко мъчно ме отгледа,

с трудности се сблъска

и съдба проклета.

Колко пъти се лиши

за доброто ми?

Зная как безмълвно плака,

зад усмивката личеше сълзата.

Все за мен търпя

тежкия труд и върлия студ,

болеше те, но живота си на мен 

отдаде, без да видиш бял ден.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Митко All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...