Apr 9, 2011, 10:52 PM

За Майка 

  Poetry » Other
669 0 2

Един път не ме предаде,

ти човека в мен създаде,

колко мъчно ме отгледа,

с трудности се сблъска

и съдба проклета.

Колко пъти се лиши

за доброто ми?

Зная как безмълвно плака,

зад усмивката личеше сълзата.

Все за мен търпя

тежкия труд и върлия студ,

болеше те, но живота си на мен 

отдаде, без да видиш бял ден.

 

© Митко All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??