20 jun 2012, 10:55

За малко се отбивам 

  Poesía » Otra
1096 0 30
Не ме рисувай хубава, художнико.
Ти цял живот си вярвал на очите си,
а днес повярвай точно в мен - грижовната,
която срещна в ъгъла на дните си.

Очите ми са въглени, художнико,
на дъното им тлеят чужди сълзи.
Косите ми са ръбове на ножове,
стоманено потекли като бързеи.

До люспа съм изсъхнала, художнико,
забравила зелената си жажда.
Сред нивата от праведни безбожници
аз съм обратната страна на всяко раждане.

Последна съм. След мен е тъмнина,
в която свършват земните възможности.
За малко се отбивам, затова -
не ме рисувай хубава, художнико.

 

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??