За малко се отбивам
Не ме рисувай хубава, художнико.
Ти цял живот си вярвал на очите си,
а днес повярвай точно в мен - грижовната,
която срещна в ъгъла на дните си.
Очите ми са въглени, художнико,
на дъното им тлеят чужди сълзи.
Косите ми са ръбове на ножове,
стоманено потекли като бързеи.
До люспа съм изсъхнала, художнико,
забравила зелената си жажда.
Сред нивата от праведни безбожници
аз съм обратната страна на всяко раждане.
Последна съм. След мен е тъмнина,
в която свършват земните възможности.
За малко се отбивам, затова -
не ме рисувай хубава, художнико.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
