20 abr 2023, 23:01

За мама

  Poesía » Otra
490 1 1

Когато питат ме какво е дом

За твоите ръце се сещам

Където винаги намирам аз подслон

След всяка хубава и лоша среща
 

Когато питат ме за добротата

Разказвам им за твоята усмивка

И обяснявам после за делата

Майчино сърце не знае то почивка
 

Когато питат ме на кой се възхищавам

Разказвам за човека, който си

И знам, че само мога аз да се надявам

Наполовина да съм като тебе в бъдещето ми
 

Когато питат ме за истинска любов

Разказвам аз за твойта сила

И за това, че майката чува всеки зов

Независимо колко си я наранила
 

И кажат ли – предай се, остави

Знам, че това няма да го бъде

Защото майка ми е с мене, отстрани

И с нея всичко ще пребъде
 

И някой каже ли не си богата

Задавам аз въпроса – как така

Аз имам много повече от злато

Аз имам най-добрата майка на света

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пресияна Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...