20.04.2023 г., 23:01

За мама

483 1 1

Когато питат ме какво е дом

За твоите ръце се сещам

Където винаги намирам аз подслон

След всяка хубава и лоша среща
 

Когато питат ме за добротата

Разказвам им за твоята усмивка

И обяснявам после за делата

Майчино сърце не знае то почивка
 

Когато питат ме на кой се възхищавам

Разказвам за човека, който си

И знам, че само мога аз да се надявам

Наполовина да съм като тебе в бъдещето ми
 

Когато питат ме за истинска любов

Разказвам аз за твойта сила

И за това, че майката чува всеки зов

Независимо колко си я наранила
 

И кажат ли – предай се, остави

Знам, че това няма да го бъде

Защото майка ми е с мене, отстрани

И с нея всичко ще пребъде
 

И някой каже ли не си богата

Задавам аз въпроса – как така

Аз имам много повече от злато

Аз имам най-добрата майка на света

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пресияна Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...