20.04.2023 г., 23:01

За мама

495 1 1

Когато питат ме какво е дом

За твоите ръце се сещам

Където винаги намирам аз подслон

След всяка хубава и лоша среща
 

Когато питат ме за добротата

Разказвам им за твоята усмивка

И обяснявам после за делата

Майчино сърце не знае то почивка
 

Когато питат ме на кой се възхищавам

Разказвам за човека, който си

И знам, че само мога аз да се надявам

Наполовина да съм като тебе в бъдещето ми
 

Когато питат ме за истинска любов

Разказвам аз за твойта сила

И за това, че майката чува всеки зов

Независимо колко си я наранила
 

И кажат ли – предай се, остави

Знам, че това няма да го бъде

Защото майка ми е с мене, отстрани

И с нея всичко ще пребъде
 

И някой каже ли не си богата

Задавам аз въпроса – как така

Аз имам много повече от злато

Аз имам най-добрата майка на света

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пресияна Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...