Когато питат ме какво е дом
За твоите ръце се сещам
Където винаги намирам аз подслон
След всяка хубава и лоша среща
Когато питат ме за добротата
Разказвам им за твоята усмивка
И обяснявам после за делата
Майчино сърце не знае то почивка
Когато питат ме на кой се възхищавам
Разказвам за човека, който си
И знам, че само мога аз да се надявам
Наполовина да съм като тебе в бъдещето ми
Когато питат ме за истинска любов
Разказвам аз за твойта сила
И за това, че майката чува всеки зов
Независимо колко си я наранила
И кажат ли – предай се, остави
Знам, че това няма да го бъде
Защото майка ми е с мене, отстрани
И с нея всичко ще пребъде
И някой каже ли не си богата
Задавам аз въпроса – как така
Аз имам много повече от злато
Аз имам най-добрата майка на света
© Пресияна Иванова Всички права запазени