20.04.2023 г., 23:01 ч.

За мама 

  Поезия » Друга
248 1 1

Когато питат ме какво е дом

За твоите ръце се сещам

Където винаги намирам аз подслон

След всяка хубава и лоша среща
 

Когато питат ме за добротата

Разказвам им за твоята усмивка

И обяснявам после за делата

Майчино сърце не знае то почивка
 

Когато питат ме на кой се възхищавам

Разказвам за човека, който си

И знам, че само мога аз да се надявам

Наполовина да съм като тебе в бъдещето ми
 

Когато питат ме за истинска любов

Разказвам аз за твойта сила

И за това, че майката чува всеки зов

Независимо колко си я наранила
 

И кажат ли – предай се, остави

Знам, че това няма да го бъде

Защото майка ми е с мене, отстрани

И с нея всичко ще пребъде
 

И някой каже ли не си богата

Задавам аз въпроса – как така

Аз имам много повече от злато

Аз имам най-добрата майка на света

© Пресияна Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??