25 sept 2014, 12:52

За мама 

  Poesía » Otra
559 0 2

За Мама

Очичките на мойта дъщеря
отново ме поглеждат навлажнени.
За майка и е  и сега скръбта...
За мама ли са сълзите ти, Ени?

Прегръщам я! И малките ръце,
отвръщат ми с прегръдката си сладка...
До мене пърха  малкото сърце...
Защо не дойде  вече мама, татко?!

И още повече се натъжим,
на двамате ни липсва наш`то маме!
Един друг  двамата ний се тешим...
Прегръдката утеха ще ни стане!

Очичките на мойта дъщеря
и моите очи са насълзенени...
Щом тъй я чакаме ще дойде тя!
Ще чакаме със тебе, моя Ени!




© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • това стихотворение е написано в Първомай,когато жена ми отиде в София на работа, а аз и дъщеря ми,малката, останахме да чакаме още една година докато и аз си уредя работата в София! Чувствата са автентични
  • Много тежко, дано не е по действителен случай! Трогна ме дълбоко!!! Тя някъде ви чака...
Propuestas
: ??:??