25 sept 2014, 12:52

За мама

  Poesía » Otra
702 0 2

За Мама

Очичките на мойта дъщеря
отново ме поглеждат навлажнени.
За майка и е  и сега скръбта...
За мама ли са сълзите ти, Ени?

Прегръщам я! И малките ръце,
отвръщат ми с прегръдката си сладка...
До мене пърха  малкото сърце...
Защо не дойде  вече мама, татко?!

И още повече се натъжим,
на двамате ни липсва наш`то маме!
Един друг  двамата ний се тешим...
Прегръдката утеха ще ни стане!

Очичките на мойта дъщеря
и моите очи са насълзенени...
Щом тъй я чакаме ще дойде тя!
Ще чакаме със тебе, моя Ени!




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • това стихотворение е написано в Първомай,когато жена ми отиде в София на работа, а аз и дъщеря ми,малката, останахме да чакаме още една година докато и аз си уредя работата в София! Чувствата са автентични
  • Много тежко, дано не е по действителен случай! Трогна ме дълбоко!!! Тя някъде ви чака...

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...