25 sept 2014, 12:52

За мама

  Poesía » Otra
697 0 2

За Мама

Очичките на мойта дъщеря
отново ме поглеждат навлажнени.
За майка и е  и сега скръбта...
За мама ли са сълзите ти, Ени?

Прегръщам я! И малките ръце,
отвръщат ми с прегръдката си сладка...
До мене пърха  малкото сърце...
Защо не дойде  вече мама, татко?!

И още повече се натъжим,
на двамате ни липсва наш`то маме!
Един друг  двамата ний се тешим...
Прегръдката утеха ще ни стане!

Очичките на мойта дъщеря
и моите очи са насълзенени...
Щом тъй я чакаме ще дойде тя!
Ще чакаме със тебе, моя Ени!




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • това стихотворение е написано в Първомай,когато жена ми отиде в София на работа, а аз и дъщеря ми,малката, останахме да чакаме още една година докато и аз си уредя работата в София! Чувствата са автентични
  • Много тежко, дано не е по действителен случай! Трогна ме дълбоко!!! Тя някъде ви чака...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...