Sep 25, 2014, 12:52 PM
За мама
553
0
2
За МамаОчичките на мойта дъщеряотново ме поглеждат навлажнени. За майка и е и сега скръбта... За мама ли са сълзите ти, Ени? Прегръщам я! И малките ръце, отвръщат ми с прегръдката си сладка... До мене пърха малкото сърце... Защо не дойде вече мама, татко?! И още повече се натъжим, на двамате ни липсва наш`то маме! Един друг двамата ний се тешим... Прегръдката утеха ще ни стане! Очичките на мойта дъщеря и моите очи са насълзенени... Щом тъй я чакаме ще дойде тя! Ще чакаме със тебе, моя Ени! |
© Христо Славов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
това стихотворение е написано в Първомай,когато жена ми отиде в София на работа, а аз и дъщеря ми,малката, останахме да чакаме още една година докато и аз си уредя работата в София! Чувствата са автентични
-
Много тежко, дано не е по действителен случай! Трогна ме дълбоко!!! Тя някъде ви чака...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
