За мама
703
0
2
За МамаОчичките на мойта дъщеряотново ме поглеждат навлажнени. За майка и е и сега скръбта... За мама ли са сълзите ти, Ени? Прегръщам я! И малките ръце, отвръщат ми с прегръдката си сладка... До мене пърха малкото сърце... Защо не дойде вече мама, татко?! И още повече се натъжим, на двамате ни липсва наш`то маме! Един друг двамата ний се тешим... Прегръдката утеха ще ни стане! Очичките на мойта дъщеря и моите очи са насълзенени... Щом тъй я чакаме ще дойде тя! Ще чакаме със тебе, моя Ени! |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Славов Все права защищены
