За Мама

Очичките на мойта дъщеря
отново ме поглеждат навлажнени.
За майка и е и сега скръбта...
За мама ли са сълзите ти, Ени?

Прегръщам я! И малките ръце,
отвръщат ми с прегръдката си сладка...
До мене пърха малкото сърце...
Защо не дойде вече мама, татко?!

И още повече се натъжим,
на двамате ни липсва наш`то маме!
Един друг двамата ний се тешим...
Прегръдката утеха ще ни стане!

Очичките на мойта дъщеря
и моите очи са насълзенени...
Щом тъй я чакаме ще дойде тя!
Ще чакаме със тебе, моя Ени!

Свързани произведения

Hekredel (Христо Славов)

2014-10-01T10:06:39+03:00

това стихотворение е написано в Първомай,когато жена ми отиде в София на работа, а аз и дъщеря ми,малката, останахме да чакаме още една година докато и аз си уредя работата в София! Чувствата са автентични
radoslava29 (Радослава Михайлова)

2014-09-25T16:48:31+03:00

Много тежко, дано не е по действителен случай! Трогна ме дълбоко!!! Тя някъде ви чака...

За мама

За Мама

Свързани произведения

Комментарии

Предложения