25 mar 2010, 22:35

За мечтата

  Poesía » Otra
1.2K 0 0

Скачай, тичай, лети!
Тя те чака там,

вечно бягаща,
вечно изплъзваща се,

винаги с една крачка пред теб.
Гони я, викай, давай!
Може да я стигнеш. А струва ли си?
Не питай колко.
Колкото един живот, колкото един свят,  колкото една вселена.

И на прага на мечтата пак би ù дал всичко, само за да я имаш.

Нали затова си човек - да се преклониш пред нещо повече от теб,

пред нещо по-велико от съществуването ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ааа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...