Скачай, тичай, лети!
Тя те чака там,
вечно бягаща,
вечно изплъзваща се,
винаги с една крачка пред теб.
Гони я, викай, давай!
Може да я стигнеш. А струва ли си?
Не питай колко.
Колкото един живот, колкото един свят, колкото една вселена.
И на прага на мечтата пак би ù дал всичко, само за да я имаш.
Нали затова си човек - да се преклониш пред нещо повече от теб,
пред нещо по-велико от съществуването ти.
© Ааа All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
