Mar 25, 2010, 10:35 PM

За мечтата

  Poetry » Other
1.2K 0 0

Скачай, тичай, лети!
Тя те чака там,

вечно бягаща,
вечно изплъзваща се,

винаги с една крачка пред теб.
Гони я, викай, давай!
Може да я стигнеш. А струва ли си?
Не питай колко.
Колкото един живот, колкото един свят,  колкото една вселена.

И на прага на мечтата пак би ù дал всичко, само за да я имаш.

Нали затова си човек - да се преклониш пред нещо повече от теб,

пред нещо по-велико от съществуването ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ааа All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....