25.03.2010 г., 22:35

За мечтата

1.2K 0 0

Скачай, тичай, лети!
Тя те чака там,

вечно бягаща,
вечно изплъзваща се,

винаги с една крачка пред теб.
Гони я, викай, давай!
Може да я стигнеш. А струва ли си?
Не питай колко.
Колкото един живот, колкото един свят,  колкото една вселена.

И на прага на мечтата пак би ù дал всичко, само за да я имаш.

Нали затова си човек - да се преклониш пред нещо повече от теб,

пред нещо по-велико от съществуването ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ааа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...