Мечтаеше Иванчо

да не е вече калпазанчо,

а да се бори със змейове, лами,

тях мечтаеше да победи!

Да спасява принцесите от замъци

със страшни и високи кули,

да ги извежда той от пламъци

и да го целуват по изцапаните скули !...

Е, намери си Иванчо

хубава принцеса,

но все теглеше я интереса

към пантофки, дрешки и забави!

Казваше се тя Мария

и често превръщаше се във стихия!

Огнен нрав във женско тяло,

това е бедствие голямо!

Не работеше изобщо,

вкъщи си стоеше,

положението ставаше и лошо,

когато му крещеше,

че мечтаела за принц красив и строен,

на плакатите подобен,

с мускули, кола,

да я носи на ръце!

А пък нашият герой

с огнеборската заплата

как да и ойдиса на рахата?!

Сам не знаеше и той,

но замечта се за герой,

който Мария някак си да вземе

да не му тежи това принцеско бреме!

Та мечтаеха си двама, той във хола,

тя във спалнята красива,

за стройният герой, който да ги спаси в най-скоро време!