24.01.2024 г., 10:08

За мечтите и тяхното сбъдване

451 2 0

Мечтаеше Иванчо

да не е вече калпазанчо,

а да се бори със змейове, лами,

тях мечтаеше да победи!

 

Да спасява принцесите от замъци

със страшни и високи кули,

да ги извежда той от пламъци

и да го целуват по изцапаните скули !...

 

Е, намери си Иванчо

хубава принцеса,

но все теглеше я интереса

към пантофки, дрешки и забави!

 

Казваше се тя Мария

и често превръщаше се във стихия!

Огнен нрав във женско тяло,

това е бедствие голямо!

 

Не работеше изобщо,

вкъщи си стоеше,

положението ставаше и лошо,

когато му крещеше,

 

че мечтаела за принц красив и строен,

на плакатите подобен,

с мускули, кола,

да я носи на ръце!

 

А пък нашият герой

с огнеборската заплата

как да и ойдиса на рахата?!

 

Сам не знаеше и той,

но замечта се за герой,

който Мария някак си да вземе

 

да не му тежи това принцеско бреме!

Та мечтаеха си двама, той във хола,

тя във спалнята красива,

за стройният герой, който да ги спаси в най-скоро време!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромир Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...