Не се родих от утро край морето
или във прилива от нежната му пяна,
а в болницата тиха на Севлиево,
за първи път проплаках аз - Биляна!

Не съм израснала сред къщи и коли,
не ще получа и пари в наследство,
но без чадър излизам, щом вали,
и истинска съм - даже имах детство!

Семейството ми хич не бе идеално,
разбира се, си имахме проблеми,
ала си беше само мое и реално
и в трудности бе винаги до мене!

Приятелите ми не бяха богаташи -
те бяха като мен - просто деца,
споделяхме житейски неудачи
и заедно мечтаехме да променим света!

Не изживях любов като във филми,
ала усетих само истински неща,
ако пропусна да го кажа, припомни ми,
но и до днес се чувствам все така...

Мечтите си, до края ги преследвах -
понякога ме водеха на път далек,
но даже щом пълзях, аз пак ги следвах,
и тъй израснах в истински човек!

Не съм безгрешна, нито пък перфектна
и често в чужди думи се не вслушвам,
така сама си правя свойте грешки,
а после пак сама от тях се уча!

Светът без край пред мене се простира,
очаквам всеки миг, за да живея,
копнеж да литна вътре в мен напира
и като волна птица да запея...

Та, ето ме - и плача, и се смея,
животът ми изобщо не е приказка,
но да вървя напред до края ще умея
и да съм истинска... за мен това е всичко!