25 feb 2016, 19:46

За мен

  Poesía » Otra
1.5K 0 5

За мен сега е като да заспя,

да забравя мъката, за миналото не говоря.

Понякога се чудя, чудя как търпя,

очите си повярвай не мога да затворя.

За мен, пред мен е всичко светлина,

когато срещам твоите усмивки,

слънцето кога огрее утринта,

да хвърля от душата тъмните покривки.

В сърцето няма болка. Честно запомнете,

от красотата в човешката душа съм често запленен.

Какво тогава търся отгатнете?

любовта да бъде вечно, вечно в мен.

В.Й. 19.02.216г.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...