За мен сега е като да заспя,
да забравя мъката, за миналото не говоря.
Понякога се чудя, чудя как търпя,
очите си повярвай не мога да затворя.
За мен, пред мен е всичко светлина,
когато срещам твоите усмивки,
слънцето кога огрее утринта,
да хвърля от душата тъмните покривки.
В сърцето няма болка. Честно запомнете,
от красотата в човешката душа съм често запленен.
Какво тогава търся отгатнете?
любовта да бъде вечно, вечно в мен. ...