diad011 (Васил Йотов)
233 280
25.02.2016 г., 19:46 ч.

За мен 

  Поезия » Друга
957 0 5

За мен сега е като да заспя,

да забравя мъката, за миналото не говоря.

Понякога се чудя, чудя как търпя,

очите си повярвай не мога да затворя.

За мен, пред мен е всичко светлина,

когато срещам твоите усмивки,

слънцето кога огрее утринта,

да хвърля от душата тъмните покривки.

В сърцето няма болка. Честно запомнете,

от красотата в човешката душа съм често запленен.

Какво тогава търся отгатнете?

любовта да бъде вечно, вечно в мен.

В.Й. 19.02.216г.

 

 

© Васил Йотов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??