25.02.2016 г., 19:46

За мен

1.5K 0 5

За мен сега е като да заспя,

да забравя мъката, за миналото не говоря.

Понякога се чудя, чудя как търпя,

очите си повярвай не мога да затворя.

За мен, пред мен е всичко светлина,

когато срещам твоите усмивки,

слънцето кога огрее утринта,

да хвърля от душата тъмните покривки.

В сърцето няма болка. Честно запомнете,

от красотата в човешката душа съм често запленен.

Какво тогава търся отгатнете?

любовта да бъде вечно, вечно в мен.

В.Й. 19.02.216г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...