За мен не се страхувай!
Не се страхувай, ако спра да дишам!
И устните ми бъдат неподвижни.
Щом съм те обичала, пак ще обичам,
душата ми, ще те жадува винаги!
Не се страхувай, ако тихо тръгна
в съня си, към онзи тъй далечен бряг!
Като чайка бяла, просто ще отлитна,
но аз при теб ще се завърна пак!
Ще бъда облак бял и ще те чакам!
Дъждът когато те вали, помни,
със капките дъждовни ще целувам
любимите ти искрени очи!
За мене не плачи, ще бъда пролет!
Красива, утринна звезда, която
за теб ще бъде птицата във полет,
най-бялата в отлитащото ято!
И устните ми бъдат неподвижни.
Щом съм те обичала, пак ще обичам,
душата ми, ще те жадува винаги!
Не се страхувай, ако тихо тръгна
в съня си, към онзи тъй далечен бряг!
Като чайка бяла, просто ще отлитна,
но аз при теб ще се завърна пак!
Ще бъда облак бял и ще те чакам!
Дъждът когато те вали, помни,
със капките дъждовни ще целувам
любимите ти искрени очи!
За мене не плачи, ще бъда пролет!
Красива, утринна звезда, която
за теб ще бъде птицата във полет,
най-бялата в отлитащото ято!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
(6)
