Sep 14, 2006, 10:34 PM

За мен не се страхувай! 

  Poetry
800 0 22
Не се страхувай, ако спра да дишам!
И устните ми бъдат неподвижни.
Щом съм те обичала, пак ще обичам,
душата ми, ще те жадува винаги!
Не се страхувай, ако тихо тръгна
в съня си, към онзи тъй далечен бряг!
Като чайка бяла, просто ще отлитна,
но аз при теб ще се завърна пак!
Ще бъда облак бял и ще те чакам!
Дъждът когато те вали, помни,
със капките дъждовни ще целувам
любимите ти искрени очи!
За мене не плачи, ще бъда пролет!
Красива, утринна звезда, която
за теб ще бъде птицата във полет,
най-бялата в отлитащото ято!

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??