Sep 14, 2006, 10:34 PM

За мен не се страхувай!

  Poetry
956 0 22
Не се страхувай, ако спра да дишам!
И устните ми бъдат неподвижни.
Щом съм те обичала, пак ще обичам,
душата ми, ще те жадува винаги!
Не се страхувай, ако тихо тръгна
в съня си, към онзи тъй далечен бряг!
Като чайка бяла, просто ще отлитна,
но аз при теб ще се завърна пак!
Ще бъда облак бял и ще те чакам!
Дъждът когато те вали, помни,
със капките дъждовни ще целувам
любимите ти искрени очи!
За мене не плачи, ще бъда пролет!
Красива, утринна звезда, която
за теб ще бъде птицата във полет,
най-бялата в отлитащото ято!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...