Sep 14, 2006, 10:34 PM

За мен не се страхувай!

  Poetry
962 0 22
Не се страхувай, ако спра да дишам!
И устните ми бъдат неподвижни.
Щом съм те обичала, пак ще обичам,
душата ми, ще те жадува винаги!
Не се страхувай, ако тихо тръгна
в съня си, към онзи тъй далечен бряг!
Като чайка бяла, просто ще отлитна,
но аз при теб ще се завърна пак!
Ще бъда облак бял и ще те чакам!
Дъждът когато те вали, помни,
със капките дъждовни ще целувам
любимите ти искрени очи!
За мене не плачи, ще бъда пролет!
Красива, утринна звезда, която
за теб ще бъде птицата във полет,
най-бялата в отлитащото ято!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...