Вече е минало - спомени в сърцето...

Продължавам напред без усмивка на лицето.

Няма слънце, няма радост,

няма ги и целувките ти - малка сладост.

Ти си тръгна - сълзи във очите...

Дори не мога да изрека молбите

мои отправени към теб.

Този страх дали не съм следващата поред.

Остави ме сама - празнина в душата...

И като изгубено дете в гората

търсех твоите ръце, които ми даваха

сигурност - бе ми отнета от съдбата.

Търсех твоите очи, но те не плакаха

за любовта ми, за мен самата...

PP.

Обичам те, слънце мое - знам, че ще изгрееш отново в моя живот!