didiste (Стефани Дончева) didiste (Стефани Дончева)
35
Feb 6, 2009, 8:25 AM

За мен самата

  Poetry » Love
1K 0 1

Вече е минало - спомени в сърцето...

Продължавам напред без усмивка на лицето.

Няма слънце, няма радост,

няма ги и целувките ти - малка сладост.

 

Ти си тръгна - сълзи във очите...

Дори не мога да изрека молбите

мои отправени към теб.

Този страх дали не съм следващата поред.

 

Остави ме сама - празнина в душата...

И като изгубено дете в гората

търсех твоите ръце, които ми даваха

сигурност - бе ми отнета от съдбата.

Търсех твоите очи, но те не плакаха

за любовта ми, за мен самата...

 

PP.

Обичам те, слънце мое - знам, че ще изгрееш отново в моя живот!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефани Дончева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0